• Страница 1 от 5
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • >

Категория: Тъпизми


Мъж в зоомагазин

Мъж в зоомагазин:
– Имате ли нещо… к’вото и да е, само да е говорещо?
– Да. Говореща стоножка.
Купил я, завел я вкъщи, нахранил я и я попитал:
– Да се разходим?
Мълчание.
– Кажи бе! Да или не?
Мълчание.
– Малко само… до пред блока.
Тишина.
– Гадовеее! Преебахте ме, майка ви да е*а! Това, ако е говорещо, аз съм, аз съм …
– Трай бе, истерик! Обувам се.



Пешо и ракия

– Пешо, изпий си ракията!
– Изпих я!
– По-добре ли си?
– По-добре!
Не си ти, когато си трезвен…



trima chujdenci otivat na pazara i tam chuvat trimata tupi glupaci zapomniat chuvat po radioto za tri paketa semki za tri paketa semki zapomniat go chuli po televiziata 1 2 3 v stenata bum i chuli che edna babichka pochinla otishli na miastoto i policaiat pital vie li obixte babata i te otgovariat trimata tupi glupaci zashto ia obixte za tri paketa semki za tri paketa semki kak ia obixte 1 2 3 v stenata bum



-Петьо, имаме ли друг шампоан?
-Не! Защо ти е? На този какво му има?
-Ами тук пише ”за суха коса”! Аз моята вече я намокрих.



Отвътре червено, отвън зелено на резки.



Две бабеченки си говорят. Покрай тях минали двама софиянци, чули ги и коментира:
– Жорка, тея, дето ги виждаш, не са от тука.
– Е, как да не са от България? Хайде да ги питаме.
Попитали ги от къде са, а бабеченки отговорили:
– Кина клиикаш?
– Ето! Видя ли! Чужденки са – казал шопът.

А то “кина кликаш” означавало “Какво викаш?”…



Две птици си летели. Едната свила на ляво, другата свила масур.



Две птички летели и се карали коя да е по средата.



Учителка дала на учениците домашно да измислят по три изречения. Иванчо се прибрал и казал на майка си:
– Мамо, кажи ми едно изречение!- а майка му се скарала:
– Цял живот ти пера мръсните гащи, а ти ме караш да ти измислям изречения!
Иванчо го записал и отишъл при баща си:
– Тате, кажи ми едно изречение!
– Не сега, Иванчо. Тук има много буболечки и бръмбари.
Записал “Много буболечки и бръмбари”. Седнал пред телевизора и там чул: “Добър вечер. Аз съм Петър Стоянов”. Записал го.
На другия ден учителката го накарала да си каже изреченията.
– Цял живот ти пера мръсните гащи, а ти ме караш да ти измислям изречения!
– Абе, Иванчо, какво има в главата ти?
– Много буболечки и бръмбари.
– Кой си ти, че да ми говориш така? – скарала се учителката.
– Добър вечер. Аз съм Петър Стоянов.



Зайко отива в ресторанта и пита келнера:
– Имаш ли шкембе?
– Имам.
– А имаш ли свински врат?
– Имам.
– А свински бутове?
– Имам.
– Леле! Сигурно си много грозен!


 

 

ppyordanov