Смехът е звуков израз за появата на щастие или активно чувство на радост. Може да последва (като физиологична реакция) от вицове, гъделичкане, както и други дразнители. Силен смях понякога може да доведе пристъп на сълзи или дори умерено мускулна болка, но въпреки това, тя в повечето случаи е много приятно усещане.
Смехът е открит сред различни животни, както и при хората. Сред човешкия род, той е част от човешкото поведение, регулиран от мозъка, като помага хората да демонстрират намеренията си в социалното взаимодействие и осигурява емоционален контекст на разговорите. Смехът се използва като сигнал за това, че си част от група – представлява изпращане на положителни сигнали за взаимодействие с други хора. Смехът понякога е изключително заразен и един кискащ се човек може да се провокира смях от страна на другите като положителен отзив.
Робърт Р. Provine, доктор, е прекарал десетилетия изучаване на смеха. В интервю той посочи, че “смехът е механизъм, с който всеки разполага; смехът е част от универсалния човешки речник. Има хиляди езици, стотици хиляди диалекти, но всеки се смее почти по същия начин.” Всеки може да се смее. Бебетата имат способността да се смеят дори преди да са се научили да говорят. Децата, които се раждат слепи и глухи, все още запазват умението си да се смеят.
Provine твърди, че “смехът е примитивна вокализация в безсъзнание.” В проучване на “Giggle Twins”, двама изключително щастливи близнаци, които са били разделени при раждането си и съответно съжрани 43 години по-късно.
Изследванията са успели да докажат, че смехът също е еволюирал с течение на вемето, като учените са открили множество еднакви негови белези сред приматите (различни видове маймуни, използвани при проведените опити с цел установяване произхода и евентуално посоката на развитие на смеха)
Както вече бе загатнато, причинители на смях могат да бъдат много и най-различни неща, например вицове, смешни истории, анекдоти, бисери, лафове, скечове и т.н.
