Сигурно неведнъж сте се чудили какво всъщност прави добре измислените вицове толкова смешни и дали тяхното влияние върху човешкия организъм е само моментно и повърхностно (смеем се 20-30 сек. и това ли е цялата работа) . Тук ще се постарая да отговоря на поставените до момента въпроси, като разбира се включа някои допълнения.
Учените са се запитали това още преди няколко десетилетия, но факт е, че явлението смях като реакция от смешен виц все още остава не напълно обяснено. До момента са правени множество опити с магнетичен резонанс, по време на които мозъчната дейност и по-точно областите от сивото вещество, които са били активно използвани при смеха, се отбелязвали от специалистите, анализиращи мониторната апаратура. Направен е бил изводът, че точно зад фронталния лобес на мозъка в областта на префроналния кортекс има разположена група от неврони, която става активна по време на смеха ни; любопитното в случая е, че въпросната част от мозъка всъщност има и друга по-генерализирана функция, а именно – отговаря за гъвкавото мислене и решенията, които човек взима в нестандартни бедствени ситуации се дължат на нея.
В “Laugh Lab” са провеждани голям брой експерименти, тъй, като специалистите там са се специализирали в изследователската дейност именно на смеха и влиянието му върху тялото, както и съответно едни от най-ефективните пораждащи смях неща, например смешните вицове. Един от най-интересните и забележителни опити, които експертите са правили през последните години е свързан с вицове, както може би предполагахте. Ето го и него, разказан на кратко:
В добре уплътнена и звукоизолирана малка стаичка били затворени 10-има души, никой от които не знаел каква е всъщност същината на опита. Служител на компанията влязъл и с няколко изречения обяснил на участниците в експеримента, че в следващите няколко минути ще им бъдат прочетени вицове и смешни истории. Идеята била след всеки няколко вица /непериодично/ членът от екипа да прочита по сериозно изречение, най-вероятно свързано с инциденти и подобни траурни събития, като мозъчната дейност разбира се била мониторизирана и се следяла стриктно от няколко специалисти. Освен сериозността, която се изписвала по лицата на опитните зайчета на мястото на смеха, породен от забавните вицове, рязката промяна на настроенията се отразява и в друго измерение, а именно – в мозъчната дейност и съответно активирането на различни центрове от мозъчната кора. Специалистите съчетали “сериозните” изречения с вицове, за да могат по-лесно да направят разграничението и съответно със сигурност се убедят коя е частта от мозъка, отговаряща за смеха. Както по-горе бе споменато, това се оказал префронталният кортекс, който ни помага да осъзнаем, че казаното или прочетеното е смешно и в реакция се поражда смях.
Категоричното доказателство на резултатите от експеримента обаче дошло малко по-късно. Опитът бил направен и с хора, които според официалните представени медицински данни, са претърпели мозъчни травми точно във въпросната област – чувството за хумор на повечето от тях почти или напълно било изчезнало – разбирайте буквално. Представете си хора, проявяващи пълно безразличие към прочетените им вицове колкото и невероятно да ви се струва, това е факт – мозъкът им просто не позволява проумяването на подобен тип общуване и не възприема предоставената му информация както здрав такъв.
Петър Пл. Йорданов
