Едва ли някога продължително сте се замисляли какво представлява смехът не само по отношение физическото му външно измерение, а и като процеси, протичащи в мозъка и въобще човешкото тяло. Много хора например са на мнение, че това е просто мускулно съкращение в областта на стомаха и устата, предизвикано от нервните импулси, изпратени от мозъка като резултат от възприетата от него забавна информация. Това обаче далеч не е толкова просто, тъй като както вече бе споменато в една от предишните статии в зависимост от начина на развитие и растеж на мозъка различните хора се смеят на едни неща повече, отколкото други на същите и обратно. Тоест чувството за хумор донякъде е универсално понятие, но не можем да си позволим да твърдим, че група еднотипни вицове, разказани на един човек, ще се окажат точно толкова смешни и за друг.
Преди все пак да преминем към основната част, изложението на темата, нека изясним накратко терминът смях. Смехът представлява чувство на юастие или еуфория, което бива придружено от различни лицеви гримаси и други телесни движения, главна индикация за това. Причинителите на смеха могат да бъдат много и различни, като например – шеги, вицове, физически контакт (гъделичкане например) . Смях може да бъде насилствено причинен чрез вдишване на азотен оксид, както и приемане на наркотици, например марихуана. Силният смях може да доведе до силни мускулни спазми.
Това явление е толкова значимо и необятно, че дори има цяла наука, посветена на изучаването и “разчепкването” му, а именно – гелотологията. Последната обаче все още не е отговорила напълно на въпроса дали животните се смеят и възможно ли е техният евентуален смях да бъде сравнен с човешкия такъв. Въпреки твърденията на Аристотел, че само хората имат способността да се смеят, анализирайки и преценявайки света около себе си, учените са по-склонни да смятат, че животните също изразяват чувството си на радост чрез смях с разликата, че те например не реагират на вицове или други вербални контакти, предизвикващи смях, а само на физическите, свързани с усещанията (можем само да предполагаме на какво ниво е общуването на животните дали е възможно те да са достатъчно “напреднали”, за да могат да се разсмиват взаимно. Повечето маймуни напимер, когато са щастливи започват да издават звук като от тежко дишане, което много експерти оприличават на своеобразен смях. Дали наистина е така можем само да предполагаме, но проучванията водят към предположението, че въпросните примитивни “въздишки” в процеса на еволюция са довели до възникването и развитието на говора и речта у човека.
Едно интересно и добре илюстроващо приликите в човешкия и животинския смях проучване включва съпоставката реакциите на човешко и маймунско бебе бонобо при гъдел (не е имало как да им разкажат смешни вицове, очаквайки маймуната да се просълзи, гърчейки се от смях) . Въпреки по-високата честота на смеха на бонобото, неговата спектрографска графика съвпаднала с тази на човешкото бебе, като дори израженията на лицата им били сходни от части или напълно си приличали. Освен всичко друго, най-чувствителите места при гъдел на маймуната се оказали подмишниците и корема.
Смехът може да бъде изразен и в писмен вид, като за момента начините за тази цел са няколко, всеки от които има своето значение и приложение:
“ха-ха-ха” – този тип смях е положителен, т.е. искрен, използва се най-често в израз на еуфорично чувство, причинено от гъдел, вицове и т.н.
“хе-хе-хе” – присмехулничество; подигравателен смях, който намира приложение при иронизирането на някого или нещо
“ху-ху-ху” – символ на прикрит страх или иначе казано смях, прикриващ истинските ни мисли и чувства
“хо-хо-хо” – подмазвачески смях, имащ за цел да демонстрира конформистично поведение към човек, от когото сте зависими, например шефа
Смешните вицове и гъделичкането имат дълбоко физиологично влияние и значение върху човешкото тяло и различните му структурни единици, което възнамерявам да опиша в някоя от следващите публикации, засега толкова.
Петър Пл. Йорданов
