На български език с думата виц (съответно на английски “joke”) се обозначава забавна кратка измислена история с неочакван смешен край. Вицовете, още възприемани като опит на човечеството да демонстрира богато въображение и развива чувството си за хумор, имат дълга история, като разбира се, съвременният им облик е коренно различен от този преди няколко десетки години – условията на живот и ценностната система на новото поколение, към което което главно са насочени и въпросните, е коренно изменена. Вицовете всъщност са част от народното творчество, като нямат авторство и съответно могат да бъдат разпространявани напълно безплатно, тъй като единствената им цел е да разсмиват и отвличат вниманието от множеството задължения и проблеми, съпровождащи съвременното ежедневие. Разнообразието от теми, засенати от последните, е изключително голямо, а именно – афоризми, бисери и лафове, вицове за блондинки, вицове за животни, вицове с любими герои, военни вицове, гатанки, други вицове, Иванчо и Марийка, истории, Kоледни вицове, компютърни вицове, вицове за митничари, мръсни вицове 18+, вицове за мутри, наркомани, полицаи, национални вицове, пиянски вицове, политически вицове, професионални вицове, семейни вицове, спортни вицове, студентски вицове, тъпизми, ученически вицове, черен хумор, смешни SMS-и и т.н.
Вицовете като част от общуването между хората са съществували още поне през 1900 год. пр. н. е. Шумерската, първата голяма човешка цивилизация с дълго развитие, зародила се през около 4000 г. преди Христа в Месопотамия, още смятана за родоначалник на писмеността, колелото, грънчарството, както и голям брой селскостопански сечива, е обявена за създател на първия виц в света, като малко по-долу имате възможността да прочетете 10-те най-стари.
Структурата е от есенциална важност – според много драматурзи и учени, механизмът на вицовете е така устроен, че независимо от казаното, у аудиторията ще се прояви порив на смях или поне усмивка. Доказателство за това е и опитът на Милтън Берл, който решил да експериментира и по време на театрална постановка с вицове неочаквано вметнал напълно необвързана и коренно различна от казаното до момента фраза, точно в кулминационната точка на шегата, когато се очаквало всички да се смеят. Независимо от липсата на релевантност между думите на Берл спрямо началото на вица, всички прихнали да се смеят, като това според него е и главният аргумент, оправдаващ незащитеното дотогава твърдение, че вицовете притежават ритъм, подтикващ слушателя към смях. Ритмичността обаче всъщност е резултат от друга основна характеристика на вицовете – синтезираността и семплостта им /в днешно време се появяват все “по-дълбоки” вицове от гледна точка на това, че смисълът им е силно прикрит и основната идея може да ни убегне, т.е. подобни стимулират към разсъждение с цел проумяване на комичното; личните ми наблюдения сочат, че подобни вицове не пораждат значителни изблици на смях в повечето случаи не за друго, а просто понеже в момента на осъзнаване слушателят вече се е пренастроил психически – паузата на разсъждение, настъпила непосредствено след края на вица, води най-малко до частичното откъсване от обстановката и съптветно реакцията не е толкова “бурна”/ . Обаянието на вицовете се крие в тяхната лесна разбираемост и изключителна достъпност, защото са кратки и едновременно с това достатъчно забавни, за да предизвикат неудържим смях в много случаи.
Слушателите са напълно наясно, че вицът, който ще им бъде разказан /или ще прочетат, като в този случай вече няма да бъдат слушатели/, представлява синтезирана информация и обикновено продължава кратко, но всъщност повечето от въпросните са структурирани по начин, по който финалната “смехотворна” фаза е напълно непредсказуема и неочаквана, въпреки че интонацията на разказвача понякога може да даде индикации за наближаващия край. Каквото и да си говорим, всички подкрепяме тезата, че вицовете имат определен ритъм, към който човечеството се е настроило по определен начин с течение на времето, с други думи, възприятието на смешките и обособяването им е нещо като вроденост при всички човешки индивиди.
Постоянно се измислят нови и нови вицове, много от които разбира се не струват, но в крайна сметка оценката на подобен вид “творби” е тотално субективна поради простата причина, че вкусовете са различни. Спомням си бегло, преди време бях чел статия относно двете мозъчни полукълба и как можем да установим кое от тях е по-развито, тъй като обикновено по време растежа на индивидите едното придобива по-голяма площ като резултат от влиянието на обстоятелствата и дейностите, във вършенето на които хората прекарват времето си. Например се наблюдава тенденцията при по-силно развито дясно полукълбо, “плитките” вицове, които засягат бита на хората или са семпло изложени, да предизвикват по-бурен смях (спомените ми са от доста време, не мога да твърдя нищо със сигурност) , а съответно по-голямата по площ лява мозъчна полусфера се асоциира с по-различни показатели, при които се наблюдава кулминационен смях.
Накрая на публикацията, следните са смятани за най-старите вицове в света (10 вица; възможно е някои от детайлите да са неточни, но основата идея се е запазила при превода им от древните езици, използвани при написването на откритите папируси) :
Виц първи (най-стар – шумерска колекция 1.12-1.13, датировка: 1 900 – 1 600 год. преди Христа)
“Ето нещо, което не се е случвало от незапомнени времена: млада жена да не предне в скута на мъжа си.”
Виц втори (около 1 600 г. пр. Христа, египетски папирус)
“Кой е най-добрият начин да развеселиш отегчен фараон? – Наемаш рибарска лодка и на нея качваш млади девойки, облечени в рибарски мрежи, като след това пускаш лодката по течението на река Нил и окуражиш фараона да отиде на риболов.”
Виц трети (1 200 год. пр. н. е.)
“Трима араби животновъди пътували към домовете си през пустинята, когато по пътя ожаднели много и били принудени да се отбият за вода. Първият селянин, който притежавал говедо, отказал категорично, страхувайки се, че добичето му може да бъде изядено от лъв; вторият, собственик на крава, се уплашил, че тя може да тръгне през пустинята, а третият, който отговарял за каруцата, изтъкнал, че товарът му може да бъде откраднат. Мислили дълго и накрая решили тримата да отидат за вода. По време на отсъствието им говедото и кравата се кръстосали, като им се родило теленце, което изяло храната на животновъдите. Въпрос – на кого принадлежи телето?”
Виц четвърти (египетски, около 1 100 г. пр. н. е.)
“Едноока жена имала 20-годишен брак с мъж, който през последната година неочаквано и съобщил, следното:
- Жено, смятам да се разведа с теб и да се оженя за друга. Знаеш ли, хората приказват, че си била едноока?
Съпругата в отговор рекла:
- Мъжо, ти чак сега ли го разбра?”
Виц пети (800 г. пр. н. е.)
“Одисей казал на Циклопа, че името му е “Никой”. Когато Одисей заповядал на армията си да атакува чудовището, то надало вик:
- Помоощ, “Никой” (не) ме напада!
Никой не се притекъл на помощ.”
Виц шести (429 г. пр. н. е.)
“Въпрос – кое животно ходи на четири крака сутрин, на два на обяд, и на три вечерно време?
Отговор – човекът. Той пълзи на четири крака, докато е малко бебе, след което ходи на два крака и използва бастун, когато остарее.”
Виц седми (датировка: около 304 – 300 год. преди Христа)
“Човекът има по-силното желание да се съвкупява дори от магаре. Единственото, което го възпира, е неговата кесия.”
Виц осми (63 г. пр. н. е. – 29 г. след Христа)
“Августиан оътешествал из империята си, когато изневиделица забелязал сред тълпата мъж, доста приличащ на него. Попитал го:
- Човече, майка ти някога била ли е на служба в двореца?
- Не, Ваше Височество, баща ми бе.”
Виц девети (4-5-и век от н. е.)
“В желанието да научи магарето си да не яде, един педант не му давал храна. След известно време животното починало от глад и тогава човекът натъжен си казал:
- Ех, сега загубата ми е още по-голяма, тъй като магарето ми тъкмо се научи да не яде и се спомина.”
Виц десети (4-5-и век от н. е.)
“Попитан от бръснаря как иска да бъде подстриган, кралят отвърнал:
- В тишина.”
Е, това е всичко засега, смешките не са нищо особено, но 2-3 си заслужават. Все пак обаче, почти напълно невъзможно е да възприемем древните вицове по същия начин, както хората по онова време, представите ни и възприятията ни са тотално различни. Дано информацията, изложена тук, ви е била полезна и интересна.
Петър Пл. Йорданов
