Бях се отказал да пиша за сайта, тъй като преди около седмица заех почетното 4-то място в Google при търсене на”вицове” и съответно посещенията ми нараснаха с около една трета. Още вчера обаче забелязах разместване – слязох от 4 на 6-та позиция, което вече ме накара сериозно да се замисля за постването на нов свеж кънтент, без значение дали интересен или не на читателите на сайта за най-смешните вицове в нета.
Въпросната публикация възнамерявам да посветя на темата – част от ежедневието ни ли са вицовете, ако не – би ли било добре да бъдат.
Като начало, в предните статии не един път съм обяснявал въз основа на прочетеното главно в wiki колко полезен е смехът и как той повлиява положително човешкия организъм. Смехът обаче може да бъде породен от различни типове действия, следователно чисто теоретично вицовете са причинители на точно определен тип смях. Оттам може да бъде извлечен въпросът колко дълго остават вицовете в съзнанието ни и еднакво значими ли са за нас те, например сравнени със смешно действие от страна на наш близък, което има вероятност да се запечата по-дълго в съзнанието ни. Лично смятам, че всичко е въпрос на характер и конкретен виц, въпреки че за един човек може да бъдат смешни вицове в определена категория, която пък е отбягвана от друг човек и съответно обратно. Аз съм на мнение, че е добре да се четат вицове от време на време, тъй като независимо от факта, че смехът, породен от тях, е в известен смисъл “фалшив” – описани са нереални случки /в почти всички вицове/, те за кратко време отнемат мислите ни, насочени към проблемите, помагат ни да спрем за кратко да възприемаме насериозно живота, което е изключително полезно.
Прекалено честото четене на вицове също не е добра идея. Аз например, като човек, който е прочел много вицове, мога да кажа, че първо по този начин не помня почти нищо, тъй като изключително рядко се случва да се натъкна на виц “трепач”, второ – на моменти ми се струва, че ми е напълно втръснало от четенето на каквито и да било вицове. Затова, четете с мярка, но редовно, за да водите по-усмихнат живот, независимо от обстоятелствата.
Петър Пл. Йорданов
