Денят на шегата/ вица е първи Април и се празнува всяка година, като разбира се изпълненото със задължения ежедневие не позволява грандиозна организация и достатъчно отделено внимание на своеобразния празник. С течение на времето, тъй като датировката на произхода не може да бъде определена, той започва да се възприема и като Денят на лъжата или дори Денят на всички глупци. Наименованието на празника, който в момента се празнува почти навсякъде по света по най-различни начини, най-вероятно е свързано с неговата поява, но тя остава забулена в мистерия не само по отношение на времевата материя, но и на мястото на възникване.
Има различни теории за появата на Денят на шегата, като например много хора свързват това време от годината с промяната на сезоните, с прехода студено -> топло и т.н. През далечната 1983 година обаче, професор по история – Джоузеф Боскин от Бостънския университет, изложил пред Асоушиейтид прес теорията си за възникването на рпазника по следния начин – според него византийският император, който много обичал да се забавлява, позволил на шута си да се разпорежда от престола на 1-ви Април като резултат от твърденията на последния, че е способен да управлява не по-зле от своя господар. Впоследствие 1-ви Април започнал да се свързва с тази случка и постепенно придобил името си сред народа – разспространението му по света продължава съответно и до днес. За жалост по-късно е установено, че професорът само е решил да си направи първоаприлска шега с реномираната журналистическа агенция.
На първи Април хората обикновено си разказват вицове, лафове, смешни историйки и пожелания, изцепки, издънки и т. н., за да забравят проблемите и се откъснат поне за миг от действителността. Идеята всъщност се корени в стремежа да се постигне нетипична реакция, породена от необикновен развой на събитията, като по този начин се постига ефекта от разказаните вицове и шеги. Както споменах, известни са много теории относно възникването на Денят на шегата, но тук ще загатна само най-правдноподобните и съответно събрали най-много последователи няколко такива, а именно:
- доста хора подкрепят тезата, че празникът се е зародил на различни места в началото на пролетта за отбелязване на пролетното равноденствие, което по стария календар е било в началото на месец Април
- други пък смятат, че на тази дата в древен Рим мъжете войни /преобладаващата част от населението на централната полисна част; жените живеели предимно в покрайнините и се грижели за децата на съпрузите си, като основната отговорност за възпитанието оставала тяхна, докато мъжете водели битки/ поканили жените в “своята територия”, за да честват заедно празника на Нептун. Девойките разбира се с радост се съгласили. Когато обаче сабинянките влезли през портите на града, те били силно шокирани от факта, че срещу тях стоели изправени голям брой войници, закачливо преструващи се, че ще им откраднат децата. Разказаното дотук е само легенда, няма никакви доказателства, че някога се е случило, на мен лично въобще не ми звучи правдоподобно, на фона на останалите допускания относно произхода на празника на вицовете (Денят на шегата) обаче, си струваше да го опиша.
- преди въвеждането на съвременния Грегорианския календар (има различни предположения относно кога точно се е случило това – 1562 или 1582 год. например) във Франция под управлението на Шарл IX празнували Нова година около седмица – от 25 Март до 1 Април, като след промените датата се изместила на 1 Януари.
//Сигурно обаче се чудите какво общо има Нова година с понятията вицове и шеги? През 16 в. нововъведенията в живота на хората, освен че били малко и се случвало рядко да има някаква генерална промяна, се разпространявали и изключително бавно поради липсата на стабилна и сигурна комуникация – всичко се предавало общо взето от уста на уста. Като резултат от въвеждането на новата сепарация на месеците в лицето на Грегорианския календар, голяма част от населението на Франция започнало да празнува на 1 Януари – не било възможно обаче всички да променят нравите си, не само поради незнание, но също така като следствие от тяхното нежелание да го сторят. Следователно немалко хора запазили стария обичай и били заклеймени от мнозинството като “глупци” и още наричани “априлски риби” (можете да направите асоциация с младите риби, които са неопитни и лесно стават храна за хората, хващайки се на въдицата или оплитайки се в рибарските мрежи) . Населението започнало да се отнася подигравателно към “непросветените”, правейки си шеги с тях, след което хората си разказвали със сатирични усмивки истории, свързани с наивността на априлските риби (по-късно еволюирали в съвременните вицове и шеги) . Последните нерядко били канени на партита, умишлено организирани с цел заблуждаване и шеги за сметка на появилите се на събиранията. Гърбовете на въпросните били окичвани с хартиени риби като символ на тяхното незнание за съществуването на Грегорианския календар и отказа да го приемат.
Любопитното около празника е, че вицове и шеги започнали да се разказват активно на този ден във Великобритания и Шотландия едва през 18-и век. В Шотландия например, празникът се отбелязвал в продължение на два дни, като първият бил наречен “Априлски перко” – присмехулниците изпращали роднини или приятели на лов за кукувици, а после всички се събирали на трапезата в края на първото денонощие (от общо 48 часа) и си разказвали смешни истории и вицове на различни теми. По време на втория ден всички приемали за свое задължение да поставят на задните си части табела с надпис – “Ритни ме отзад”, като съответно очаквали да получат доста ритници, броят на които бледнеел пред този на раздадените предполагам ;D. Доста странно според моите разбирания, но шотландците възприемали целия този ритуал като “дар за поколенията” /лично не намирам голям смисъл в това/ .
В САЩ също редовно честват празника, като там шегите и вицовете са доста формализирани като резултат от по-стегнатия и праволинеен манталитет на населението. Въпреки всичко това, американците си позволяват да се шегуват дори с непознати, като най-невинната шега представлява нещо от сорта на: “Хей, погледни надолу, развързани са ти обувките!” .
Ден на Младенците – така се нарича празникът в Испания и Мексико. Там той се чества на 28 Декември всяка година. Тази дата се е асоциирала с отбелязването на едно траурно събитие, а именно – множеството избити момченца от цар Ирод, но явно с течение на времето е настъпило коренно видоизменение, довело до тоталното полюсно преобразяване на скръбния ден в празник.
В Индия на Хули, 31 Март, се правят шеги, разказват се вицове и се демонстрира остроумие във вербални битки.
Има твърдения, че през 19-и век някои учители се шегували помежду си спрямо своите възпитаници и сочейки учениците, възкликвали: “Минава ято гъски!” Децата пък си правели номера и заблуждавали приятелите си, че нямат часове, за да им създадат неприятности като част от шеговитото настроение.
Въпросните шеги всъщност са предвестници на съвременния виц – вицовете представляват кратки истории с неочакван смешен завършек. С интерес прочетох и проучих различните начини , по които празникът някога е бил честван по различните точки на планетата, но кофтито в случая е, че колкото и абсурдни да звучат някои от тях, са далеч по-разнообразни от днешното сиво ежедневие, правещо все по-трудно осъществима “кражбата” на малко време за себе си като методика за релаксация.
Петър Пл. Йорданов
